Не съм писател. Не съм и журналист. Дори за образован не се броя, защото съм завършил единствено УНСС, при това счетоводство и контрол. Разбира се, можеше и да е по-зле, да бях завършил СУ, независимо какво. Но пишех, някъде до 2010 г. Когато осъзнах, че освен когато мразя някого, никой не ми обръща внимание. Единствените, които ми обръщаха внимание всъщност бяха тези, които мразеха този, когото и аз мразя.
Наричаха ме блогър, не съм блогър. Наричаха ме хейтър. Може и да съм хейтър. Но днес не искам да хейтя, защото когато аз хейтех, хейта дори не бе на мода (имало ли е време, когато хейта да не е бил на мода?). Но днес прописах, вероятно спонтанно, едва ли ще се повтори отново скоро, но прописах, защото имам какво да кажа, ако ще и да е за последно.
Аз съм на 31 години, всичките с няколко десетки кратки туристически паузи прекарани в България. Винаги съм плащал данъците си тук. Всъщност винаги съм плащал всички дължими данъци. Отказвал съм добре платени работи, защото работодателя е искал да шмекерува и да не ме осигурява на сумата, която в действителност ми плаща и не визирам само Вас Кока Кола Хеленик Ботълинг Къмпани (Гърция, да не се бърка с българското дъщерно дружество). Тоест дори, когато съм гонил личния си интерес, дори тогава съм мислил и за държавата и моя принос към нея.
Но не пиша, за да мразя. Защото не мразя. Пиша, защото съм заобграден с прекрасни хора, от моята съпруга, до моите приятели и колеги. Все умни и сравнително млади (броим ли се за млади след 30?), които с пот на челото, затлъстяване от седене на бюра и неплатен овъртайм, в името на частния бизнес, за който работят, изкарват прехраната вероятно на 1-2% от цялата държава (говоря само за моите приятели).
Но защо пиша тогава? Пиша, защото уважавам моите приятели, уважавам семейството си и уважавам няколкото пенсионера, няколкото социално слаби, няколкото партии, които издържам. Уважавам ги, защото това е правния ред създаден в държавата. Едно нещо обаче не уважавам. Не уважавам към мен да се отнасят като към прасе. И не желая да издържам частното прасе на някого. Ако имаш частно прасе, гледай си го в собствената кочина и не ме карай да го издържам и не ме карай да му търпя ароматите.
Тук обаче отново ще попитате, ама нали прасето си отива? Прасето не си отива, просто сменя кочината и не желая да го издържам в другата му предначертана кочина. Не искам да му издържам свинаря, не искам да издържам и свинята майка, която прасето опложда (моля Ви не правете асоциации с БСП, защото са верни). Не желая кочината на прасето и свинаря орешар да се намира на по-малко от 2 км от дома ми. Ако има свинар, който иска да отглежда свине, нека да не го прави в центъра на София.
Аз съм на 31 години и съм платил толкова данъци и осигуровки на държавата, колкото целия електорат на БСП не е платил през целия си живот (метафора другари комунисти). И не желая решенията в моята държава да се вземат от хора без ден трудов стаж (Станишев, Вигенин, знаем, че не сте единствените). Не желая кадри на държавна сигурност да стават посланици, защото имам твърде много приятели, които са отдали живота си на тази професия и никога няма да получат този шанс, защото не са били част от БСП/ДПС/ДС. Не желая да ме управляват и полуграмотни хора като Цветанов и Борисов. Не желая в Евронюз България да се споменава с лошата си здравна система (Сидеров). Не желая и абонираните за изборни резултати като Бей Местан да ме учат на български език. Аз вероятно не съм толкова изящен като него в писмото и речта си.
Но аз не съм прописал, за да мразя. Аз пиша, за да обичам. Аз обичам дясната политика, не либералната, която е напълно приятелски настроена към умерената корупция (г-н Каролев), аз обичам всеки да има толкова, колкото е изкарал. Разбира се с известен нюанс на социално подпомагане, когато човек временно е изпаднал в тежка ситуация. Защото аз обичам хората. Защото и аз съм изпадал в тежки ситуации, но никога не съм използвал инструментите на държавата, за да се справя с тях.
Ако има нещо, което обаче мразя, това е тъпотата на десните партии, ако въобще трябва да продължаваме да ги наричаме така. Мразя, когато ми обясняват как трябва „политически опит“, „зрялост“ и други врели некипели, с които искат да легитимират продължаващото си присъствие в политиката и до днес. И да, говоря за хора като Екатерина Михайлова, която ще обединява дясното и всякакви други десни кримки, които провалят шанса на нас протестиращите днес да направим нещо смислено. Махнете се. Не знам как да Ви го кажа по-просто. Но просто се махнете. Завинаги. Или поне докато е нужно. А сега е нужно.
Не можете да ми говорите, че дясното има нужда от подобни личности с „политически опит“ и „зрялост“, когато моите приятели на по около 30 години отговарят за милиони в частния бизнес. Да, те нямат опита да лъжат и мажат в политиката, но ако човек на 28 години може да отговаря за няколко милиона в частния бизнес, то със сигурност ще се справи по-добре от Вас в политиката. Просто трябва да ги повикате уважаеми „десни лидери“. Никой не може да ме убеди, че ДСБ не може да изкара 100 човека от бизнеса, които да предложи за управленски позиции, без да е нужно те да работят за „партията“. Никой не може да ме убеди, че за да си успешен политик трябва да си се занимавал цял живот с политика. Всъщност примери като Станишев, Местан и Вигенин убеждават точно в обратното. И уважаеми десни, ако искате да се различавате от БСП, ДПС и сходни, трябва на часа да разкарате 90% от политиците във Вашите редици и да вкарате хората, които реално съставляват тази икономика. Ако не ги знаете кои са, мога да Ви посоча 10-20, които познавам, сигурен съм, че има мнозина други, които също могат да Ви показват редица други. Но не ми показвайте Екатерина Михайлова. Не ми показвайте и Радан Кънев, който изглежда като мижитурка. Съжалявам, но е време десните партии да покажат, че са гнездо на умните професионалисти, а не на професионални политици-лузъри.
И не ми говорете за обединение на дясното. Дясното не се обединява с преговори и коалиции, а с правилни идеи и ХОРА. Която и да е дясна партия, която излезе с професионални лица (познати в бизнеса и с ясна визия, а не в обществото по-принцип), а не с някакви безсмислени механични обединения на кухи партии, само тя ще успее. Ако предположим, че ДСБ (дясната партия с най-голямо доверие на последните избори) е партията с най-големия шанс да пробие, последното нещо, което трябва да прави е консултации за обединение на дясното с други партии. Не бъдете тъпаци и не ме карайте да Ви мразя, на никой не му пука за другите партии, на десните избиратели (ядрото) им пука само за лицата и идеите, които прокарвате. А на десния избирател лица с 10+ години опит само в политиката не му минават. Съжалявам.
Аз съм на 31 години. Искам оставката на Орешарски и нови избори повече от всичко друго, освен едно нещо. Искам поне една дясна партия да привлече младите професионалисти за програмата си и за техни лица. Защото лицата, които ни ги предлагате, вече сме ги яли и изхвърлили. А сами знаете как се казва на нещо ядено и изхвърлено: повърщано.
Аз съм на 31 години, искам оставката на Орешарски, нови избори, възможност да гласувам за дясна партия и да не ми се наложи след няколко месеца отново да излизам на #дансwithme. И е време ако ще обединявате дясното, да питате десните как си го представят това. Защото те си го представят по-различно отколкото Вие. И уважаеми десни, аз не гласувам за прасета, а към днешна дата имате само нерези!!!
P.S. Заставам си с името, както винаги. Защото аз не съм анонимен и никой не ме страхува. Каквито и рискове да ми носи това. Ще си ги понеса. Ако все още не сте разбрали, казвам се Иво Апостолов.
Krushuna Waterfalls are located near Lovech, Bulgaria. Here are some pictures we made in June 2012, when we visited the place.
